Васил Драганов и Павел Стърков седяха пред две чаши бира в тихи следобед в селската кръчма и размишляваха философски на злободневни теми.
– Смята се, че у всеки човек възникват около 600 хиляди мисли на ден, – каза Васил.
– Да всички тези събития, идеи и не знам още какво, постоянно преминават през главата ни, – съгласи се Павел. – Но те ни пречат да почувстваме тишината и спокойствието.
– Ако можехме да се успокоим, може би бихме направили нещо много по-добро.
– Да, мълчанието е източник на вдъхновение, – въздъхна Павел. – Както си стои спокойно човек, гладката повърхност на душата му е способна да отрази Божествения Лик.
– И тогава всичко ни изглежда прекрасно наоколо, – добави Васил.
– Нашите мисли са като наркотици, – засмя се Павел. – Напъваме се и се опитваме да излезем от ситуацията, в която сме се набутали. Но нима може по такъв начин да се получи нещо свястно?
– Един мой приятел, ти го знаеш Гълъбът, нарича това състояние „минути на спокойствие“.
– Пробвай в такива минути да „изключиш“ екрана в главата си и дай преднина на мозъка си, вярвам ще се получи нещо, – почеса се по главата Павел.
– Нашето тяло е храм на Божий. Влезем ли в този храм, заставаме на мястото си, успокояваме се. В такива минути усещаме, че Той е до нас и чрез Него „живеем и движим се“, – заключи Васил.
След това двамата приятели се разделиха мълчаливо, поемайки всеки своя път.