В младостта си Шуман бил майстор на различни забавни и невинни пакости.
Един ден на път от Лайпциг към Хайделберг на Шуман му се искало да посвири на пиано. Без да се колебае той отишъл в най-скъпия музикален магазин и казал:
– Аз съм иконом на младият английски лорд …., – и Шуман назовал първото име, което му дошло наум. – Лордът желае да си купи най доброто пиано.
Зарадваният собственик предложил на Шуман да опита най-доброто му пияно, с което композиторът веднага се заел. На този инструмент изобщо не го удовлетворил, след което на Шуман предложили друго, така изпробвал няколко пияна.
Така той свирел три часа, обиколен от  одобряващи и аплодиращи зяпачи. Когато се насвирил композиторът поблагодарил на собственика на магазина и му казал, че след два дена ще му даде отговор, дали лорда ще купи някое пияно.
Но след два дена Шуман бил вече далеч от там.