Един човек умрял и попаднал на небето. Прилетял ангел до него и казал:
– Спомни си всичко добро, което си naправил на земята, тогава ще ти пораснат криле и ще полетиш с мен към рая.
– Мечтаех да построя дом и да посадя градина, – спомнил си човекът.
На гърба му се появили малки крилца.
– Но аз не успях да осъществя своята мечта, – с въздишка добавил човекът и крилата изчезнали.
– Обичах една девойка, – казал мъжът и крилете отново се появили
– Радвам се, че никой не узна за моя донос, – спомнил си човекът и крилете изчезнали.
Така мъжът си спомнял и доброто и лошото, а крилете ту се появявали, ту изчезвали. Накрая си спомнил всичко и го разказал, но крила така и не му пораснали.
Ангелът искал вече да отлети, когато човекът изведнъж прошепнал:
– Спомням си как мама ме обичаше и се молеше за мен.
Изведнъж на гърба на човека се появили огромни криле.
– Нима мога да летя?- изненадал се мъжът.
– Майчината любов прави сърцето на човека чисто и го приближава към ангелите, – с усмивка казал ангелът.