– Склонни сме да смятаме за най-правдоподобни идеите на хората, с които прекарваме най-много време и към които изпитваме най-голямо възхищение, – започна разговора Калоян.

– Така си е, – съгласи се Румен, ако „седим в компанията на присмиватели“, на жестоки хора и насилници, ще станем като тях.

– Лесно е да завиждаме на присмехулниците и жестоките хора, защото те често постигат успех благодарение на своята безмилостност, – констатира Огнян.

– Днес ние сме склонни да вярваме, че можем да създадем собствената си идентичност чрез своите свободни избори, – забеляза Стамен.

– Може да си мислим, че сме „верни на себе си“, когато се отърсим от ограниченията на традиционните ценности и морал, – усмихна се леко Добри, – но в действителност просто позволяваме на една нова общност да ни каже кои сме.

– Въпросът за индивидуалната идентичност винаги е и въпрос за общността – от стоя на мнението си Захари, – семейството, църквата, училището,бизнеса, та чак до нацията и държавата. Общностите създават пътищата, по които вървим, – наблегна Марин.

– Тъй като съм твърде зает, – оправда се Венци, – за да прекарвам продължително време с вярващи, аз бивам формиран от други общности: чрез социалните медии, новинарските емисии и потока от реклами и брошури, които ме връхлитат всеки ден.