Във Венеция имало куртизанки за всеки вкус: за работници, служители в папската канцелария, за търговци, за военни и младежи

В началото на 16 век те били около 11 000. В края на 15 век и началото на 16-ти във Венеция излиза постановлeние, съгласно, което проститутките трябвало да живеят в специални квартали. Те трябвало да стоят на прозореца, да провесват крака си навън, да разголват гърдите си, за да привличат по-силно мъжете, като по този начин ги предпазвали от хомосексуални връзки.

Документ достигнал до наше време потвърждава, че във Веницианската република през 15-16 век, разпространението на хомосексуализма добило твърде голям размах, особено сред интелектуалците и религиозните санове.

Освен това проституцията винаги се е явявала доходна дейност, а градските власти знаели как да правят от това пари. Например, проститутките получавали пари от преминаващите през града чужденци. Внесените по-късно капитали поощрявали местната икономика.

Всяка куртизанка имала специално „облекло“, което я отличавало от порядъчната жена. Светло, златистите им коси, често се боядисвали по специална рецепта. В прическата им присъствали два „рога“. Обувките им били на високи токчета, до 50 сантиметра. Така те изглеждали значително по-високи от спътниците си. Роклите имали дълбоко деколте, разкриващо по-добре гърдите им.

Куртизанките от по-нисък ранг, не носели скъпи дрехи, но използвали копринени тъкани, златни гривни, сребърни верижки и тънки копринени чорапи.

Съгласно официален документ от 1542 г. за проститутки във Венеция се считат всички неомъжени жени, които имат една или повече интимни връзки с мъже. Към това число са причислени омъжени жени, които не живеят с мъжете си. Те живеят сами и приемат повече от един мъж в дома си.

Все пак трябва да се прави разлика между проститутка и куртизанка. Статуса на куртизанките  е по-висок от този на проститутките, но те имат по-голяма свобода отколкото почтените дами.

Така наречените „честни„ куртизанки  са подържани от един или няколко заможни покровителя, обикновено членове на висшата класа. Те имали известна независимост и свобода. Били обучавани по правилата за добро поведение, умеели да водят разговори на различни теми. Повечето от тях притежавали висока култура и дори имали литературен талант.