Когато детето за първи път разбере, че родителите му не са всезнаещи, че в преценките си не винаги са мъдри, че не при всички случаи мислят правилно и присъдите им не са справедливи, неговият свят изведнъж се сгромолясва.

Довчерашните им „богове“ падат и сигурността му изчезва. И това падане е с трясък, невъзвратимо.

За детето е непосилно отново да ги издигне. Те вече нямат същия блясък.

Светът на детето не може да си възвърне предишната цялост, а това е толкова мъчително.

Тогава се ражда бунта в сърцето му.