Потопа е голямо бедствие. Но на него можем да погледнем и малко по-оптимистично. Нека го наречем „хидроочакване“.

Животът се заражда във водата, така поне твърдят умните глави. Тя дава начало и стабилността на живота. Без вода няма живот.

Куриозът е само привиден. Нека погледнем нещата под друг ъгъл. Тогава един Потоп може да се окаже полезен за следваща селекция на по-високо и качествено ниво. Дали потопът ни е изпратен за наказание от Бога?

Една световна война е вид потоп. Но дава начало на нова, макар и противоречива цивилизация. Поредният потоп ражда поредната цивилизация.

Дали водата, макар и в огромни количества, е нещо толкова страшно? Дали цунами-то е израз на Божия гняв, или начало на ново изграждане?

За мен не са опасни думите на Людвиг: „След мен потоп!“ Това е лична позиция без фатални последствия.

По-опасна е друга формулировка. Ако цялото човечество каже: „След нас потоп!“ Тогава наистина ни е спукана работата. Това, което Бог не може да ни направи, можем да си го направим сами…

Дано в последия момент, преди да „пуснем мехурчета“, си спомняме за Божествената намеса с първия Потоп, който ни е позволил да станем цивилизация…