Паметта била най-големият дар, който притежавал Артуро Тосканини.
Един ден, когато станал от мястото на обикновен виолончелист и застанал на диригентския пулт за първи път първото, което направил, било да затвори партитурата лежаща пред него.
Операта „Аида“, която представяли тази вечер, била напълно съхранена в паметта му, въпреки, че той до тогава не се е качвал на диригентския пулт.
Той си спомнял не само нотите, но и всички знаци, които е поставил Верди за изразително звучение на музиката.
Ето това се казва памет!