Живял някога един майстор. Той правел красиви икони и иконостаси, като ги украсявал със злато и сребро. Славата му на майстор се разнесла по цялата страна
Богатите хора били склонни да купуват от него. Така този майстор живял в благоденствие.
Дошла един ден смъртта при него. Застанала душата му пред Господа, цялата трепереща.
Завел го Господ до края на една пропаст и го накарал да погледне в нея. На дъното ѝ лежали неговите икони и иконостаси, които той бе направил през живота си.
– Господи, – казал майсторът, – нима неугодни са били работите ми, които толкова внимателно и с любов съм правел?
Господ му отвърнал:
– Дадох ти голям талант. Но не златни икони и иконостаси да правиш с него. От теб очаквах милосърдие и любов. Но това ти не даде нито на Мен, нито на хората.