Една събота, преди да се прибере вкъщи, пасторът реши да се обадя на жена си. Бе вече почти 10 часа. Той звънна, но жена му не вдигна слушалката. Дълго чака, но никой не се обади. След известно време той отново набра домашния номер и жена му веднага отговори. Пасторът попита:
– Защо не вдигна слушалката, предния път, когато ти се обадих?
– Никакъв звънец не съм чула, – изненадано отговори жена му.
Този случай щеше да се забрави ако в понеделник в църквата, в стаята на пастира не иззвъня телефона. От телефонната слушалка звучеше мъжки глас:
– В събота вечерта от този телефон някой ми звънна….
Пасторът дълго не можеше да разбере за какво става дума. Тогава мъжът каза:
– Телефонът дълго звънеше, но аз не отговорих.
Пастирът си спомни за случилото се с него.
– Извинявайте, че съм ви обезпокоил. Исках да се обадя на жена си, но изглежда по грешка съм набрал вашият номер.
Мъжът смутено каза:
– Разрешете ми да ви разкаж , какво се случи тогава. В събота аз исках да се самоубия. И преди да направя това се обърнах към Бога: „Ако ти наистина съществуваш, чуваш ме и не искаш да направя това, моля те, дай ми знак“. И в това време телефона иззвъня. Дойдох до него и видях на таблото изписан надпис: „Господ Всемогъщ“. Гледах звънящия телефон и не смеех да вдигна слушалката.
Църквата, в която служи пастира се е нарича  „Домът на Всемогъщия Бог“ – „Almighty God Tabernacle“.