Тълпа. Болни, дрипави, просяци, слепи, прокажени вървят далеч от групата на подозрително шушукащите фарисеи.
В гъмжилото изплуват уплашените лица на учениците. Шареният народ се притиска до стените на преторията. Наоколо неспокойно обикалят войници.
Христос е в двора на преторията. Гордо изправен в бяла тога пред него стои Пилат и го пита:
– Твоят народ и главните свещеници те предадоха на мен. Какво си сторил?
Христос каза:
– Моето царство не е от този свят, Ако беше царството ми от този свят, служителите ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите.
– Ти цар ли си?
– Ти право казваш. Аз за това се родих и дойдох на света, за да свидетелствувам за истината ……
Много стара история.. История ли? Не това е истината за голямата любов, изпълнена с надежда, към хората обезверени и нещастни в този свят. Защо стоите? Той ви чака….. Подарете Му нещо, което нищо не ви струва – любовта си. За Него това е напълно достатъчно!