Слонът и жирафът били приятели. Рано сутрин слона тръбейки будел жирафа и след това отивали заедно да игрят футбол на игрището. Обядвали и отново се събирали, след което отивали на реката да се изкъпят. Нямало ден, в който да не били заедно и да си играели. Те скачали и дружели, докато един ден се случило непоправимото.
Слагайки го да спи майката на слончето му казала:
– Ти си най-доброто, най-умното и най-красивото слонче.
– Дори и от моят приятел жирафа? – попитало слончето.
– Разбира се, – отговорила майката.
И слончето повярвало на майка си.
На следващата сутрин слончето не затръбило, за да събуди жирафчето. Защо да го буди щом слончето е най-доброто?
Така жирафчето не излязло да се разхожда по улицата, защото мислело, че е още рано и слончето не се е събудило. Слончето обиколило наоколо и се прибрало.
Така този ден двамата приятели не се срещнали. Това се случило и на другия ден. Когато слончето не го събудило и на третия ден, жирафчето взело от сладките, които приготвила майка му и отишло да види приятеля си. „Може да му е лошо или да се е разболял. – помислило си жирафчето. – Но тези сладки действат по-добре и от лекарство.“
Слончето го нямало у тях, било излязло. Майка му мислела, че е с жирафчето.
Жирафчето било смаяно. То обиколило всички места, където преди обичали да играят, но слончето го нямало никъде. Жирафчето изяло сладките и се прибрало.
Жирафът се обидил на слона, а слончето толкова много се възгордяло, че изобщо не искало да разговаря с приятеля си.
От тогава те престанали да разговарят.