Когато Кремена за първи път дойде в гълъбарника, тя бе оглушена от писуканията на множеството птици събрани на едно място, но после свикна с шума и това не ѝ правеше впечатление. Тя много се привърза към гълъбите и когато имаше малко свободно време, го прекарваше сред тях.
Ако някоя от птиците се разболееше, Кремена я отнасяше у дома си и я лекуваше. Тя я слагаше до леглото си. Слушаше гукането ѝ и намираше утеха в песента ѝ.
Само в тези нощи не сънувах кошмари, които ѝ напомняха за страшното ѝ минало.
При тях дойде да помага Йоана. Тя беше дъщеря на убиец, а брат ѝ сега беше в армията. Първоначално Кремена я прие резервирано, заради слуховете, които се носеха за нея, но забеляза, че момичето си имаше своя магия.
Йоана само протягаше ръка и гълъбите идваха при нея. Не беше нужно да цъка с език, за да ги примами, или да им предлага зърна, както ги викаше Кремена.
Тя се изненада от уменията ѝ, даже малко ѝ завидя.
Кремена винаги първа отключваше вратите рано сутрин. Хранеше гълъбите и ако имаше някоя болка птица я лекуваше.
Мяташе камъни по ястребите, които идваха на покрива, готови да се впуснат през процепа и да унищожат гнездата, за които толкова много се грижеха.
Кремена гонеше хищниците, когато сутрин пускаха птиците да полетят свободно в небето. Тя не се съмняваше във верността им и знаеше, че те ще се върнат
И все пак, когато е връщаха, те отиваха при Йоана, а не при Кремена. Момичето стоеше неподвижно в мрака, а те пърхаха около нея.
– Защо предпочитат Йоана? – попита веднъж Кремена отговорничката на групата, все пак тя беше по-възрастната и бе прекарала най-дълго време сред птиците.
Изглежда завистта бе проличала в очите на Кремена, защото жената ѝ се усмихна топло преди да отговори:
– Тя говори техния език.
– Наистина ли? На птиците? И какъв е този език?
Отговорничката на групата погледна Кремена право в очите.
– От всички хора точно ти би трябвало да знаеш най-добре това.
И тогава Кремена разбра. Езикът, с който си служеше Йоана, бе езикът на мълчанието.