– Мам, мога ли да изляза на разходка с приятелите си?
– Изчисти ли картофите? Почисти ли всички стаи? Научи ли си уроците? Прочете ли книгата, която ви дадоха в училище? Напазарува ли? Изхвърли ли боклука?…
Идваше му да си запуши ушите, а сълзите напираха….. усещаше, че нищо няма да излезе от предложението му, но тирадата на майка му не спираше:
-…. Прибра ли си нещата? Написа ли на дядо си писмо? Приготви ли маската за брат си? Не нали?, – и тържествуващо погледна набразденото му от сълзи лице, – А после казваш, че те обвинявам и осъждам.
Той наведи глава, въздъхна дълбоко, а мислите му се лутаха безпомощно насам-натам:
„Няма ли да свърши този кошмар някога? – помисли си момчето – Защо ли ми трябваше……“