Методи бе обвинен, в нещо, което не бе извършил. Той не се защитаваше, а само каза:
– Всяка история се нуждае от злодей, за да може героят да блесне.
Дядо Петко бе чул препирнята на младите хора и само добави:
– Със сигурност не е трудно да се намерят злодеи и в истории за страданието на Исус по време на страстната седмица.
Всички ококориха очи и въпросително погледнаха стареца.
– Това бяха невежи и безверни ученици, коравосърдечни фарисеи, садукеи, защитаващи своите привилегировани позиции, жестоки и безчовечни войници и циничен имперски областен управител, – започна да обяснява дядо Петко. – Към този списък могат да бъдат добавени и нашите имена, тъй като нашите грехове направиха ужасното изпитание на Исус необходимо.
Останалите само въздъхнаха.
– Можем да добавим и Божието име към списъка, – провокира ги старецът.
– Какво? Бог е причинил страданието на Исус? – почти в един глас реагираха няколко души.
– Да, – поклати глава дядо Петко. – Зад камшика на бича беше Божията ръка, която изливаше присъдата, гнева и наказанието за греховете на целия свят върху Сина.
Повечето бяха навели глави.
– Представете си, – плесна с ръце старецът, – как коженият камшик се спуска по голия гръб на Исус. След него остават рани, които кървят. Плътта Му е разкъсана.
– Колко лош е грехът, – възкликна Камен. – И то нашия грях.
– Така изглежда наказанието, – констатира дядо Петко. – Ако Бог наистина направи това на своя Син, той със сигурност ще го извърши и на невярващите в последния ден.
Повечето мълчаха и клатеха глави.
– Цената беше платена. Исус иска да види своето потомство – теб и мен, да живее с Него вечно, – каза като заключение дядо Петко.