Един учител умирал. От време на време идвал на себе си и виждал до себе си любимия си ученик.
– Защо не си тръгнеш? Аз така или иначе умирам.
– Не мога, учителю.
– Защо не можеш?
– Защото ти си светлината на моя живот.
Учителят въздъхнал:
– Нима толкова съм те заслепил, сине мой, че отказваш да видиш собствената си светлина?