Казват, че когато Александър станал владетел на света, той се затворил в стаята си и плакал. Неговите военачалници били обезпокоени. Какво се е случило? Никога до тогава не са го виждали да плаче. Той не е такъв човек. В какви ли не ситуации са били, когато животът им е бил заплашен, когато смъртта е била много близко, но никой в такива моменти не го е виждал отчаян и обезкуражен. Той бил пример за смелост. А сега какво се е случило с него?
Те почукали на вратата, влезли и попитали:
– Какво се е случило, защо плачеш?
Той отговорил:
– Сега, когато спечелих, осъзнах, че съм загубил. Сега аз се намирам на същото място, където бях, когато започнах това безсмислено завоевание на света. Това ми стана известно едва сега, защото по-рано бях на път и имах цел. Сега няма къде да отида, няма какво да завоювам. чувствам в себе си страшна пустота. Аз загубих.
Александър умира на 33 години. Когато го носили към мястото за погребение, ръцете му свободно висели извън носилката. Такова било неговото желание, нека всички да видят, че той е завладял целия свят, но си отива с празни ръце.