В чекмеджетата на стаята си Стоян държеше различни „боклуци“.

Един път се опита да ги очисти, но безпорядъкът си намери път обратно и се настани за дълго време.

Същото се случва и със срама.

Стоян се срамуваше за някои неща, които бе извършил.

Исус го освободи от него, но той отново се връщаше към стария начин на мислене. Предишните навици отново го оковаваха.

Когато Стоян бе освободен от срама му казаха:

– Свободен си. Исус плати висока цена за теб, собствената Си кръв.

– Как да живея свободно, аз все още помня това, което съм извършил? – наведе глава Стоян.

– Промени начина си на мислене чрез Божието Слово. Това ще даде отражение на твоите взаимоотношения и навици ти, – посъветваха го.

Стоян все още не бе убеден.

– Направи смела крачка напред, – насърчи го приятелят му Николай. – Прости си. Заглуши лъжите, които те държат в миналото. Предложи същата свобода на другите.

– Само Бог може, – въздъхна съкрушено Стоян. – Господи, дай ми смелост да пусна срама и да не позволявам отново той да се вкопчва в мен.