Минчо се чувстваше зле.
Умората го смачкваше, но той си каза:
– Нали съм непрекъснато зает с някаква дейност. Изглежда това е голямо натоварване и се уморявам много.
Добре, служението не е лошо нещо, но Минчо имаше един проблем.
Той го осъзна една сутрин, когато се събуди:
– Много съм жаден. Имам чувството сякаш съм изсъхнал. От къде ми дойде това на главата?
Замисли се.
Изведнъж лицето му се озари от усмивка и Минчо разбра:
– Не пия свободно от Водата на живота. Пренебрегвам изучаването на Библията – и той продължи да изброява. – Бързам да си кажа молитва. Не слушам гласа на Господ, защото просто съм твърде зает.…
Минчо разроши с ръце косите на главата си.
Падна на колене и започна искрено да се моли:
– Благодаря Ти, Господи, че все още ми даваш днес Жива вода от Кладенеца, която никога не пресъхва….
Всяко напрежение, умора и неудовлетворение се стопи, а на тяхно място се изля такъв мир, какъвто никой не може да си представи.