Забързани мъж, жена и двама младежи влетяха през портата на едноетажна къща, оцветена в червено. На вратата ги срещна засмяна Невена:
– Айде, от кога ви чакаме. Ще извинявате, но бяхме много гладни и почнахме вече.
– Не се притеснявайте, – поде Васил, едър и снажен мъж с посребрени вече коси, – ние ще си го наваксаме.
На трапезата ги чакаха дядо Стоил и едрия здравеняк Борис. Те вече работеха усилено с лъжицата, гребейки вкусния фасул от чиниите си.
Масата бе отрупана с пълнени чушки, сърми, тиквеник, туршия, фъстъци и какво ли не, всичко необходимо,като за Бъдни вечер.
Невена бързо настани новодошлите и започна да раздава на всеки от тях по чиния с фасул.
– Дай хляба, да го разчупя, – извика дядо Стоил.
Не го свърташе на едно място.
– Искам да видя на кого ще се падне парата., – засмя се старецът.
Донесоха му питката и той започна да раздава парчета от нея на всички. Всеки ровеше в парчето си с хляб. с надежда да открие монетата в нея.
Изведнъж дядо Стоил извика:
-Вижте – и високо издигна хванатата в плен от хляба стотинка, – у мен е парата тази година. Внимавайте добре. Пак ще имам какво да ви дам и тази година. Парите са важно нещо, без тях си никой.
– За какво са ти пари? – попита дошлата жена, тя се казваше Руска.
– Како, – обади се Невена, – ако не ти трябват пари, дай ги на мен, аз знам какво да ги правя. Колкото дойдат, …..
– Не я слушай, – каза дядо Горан, – всичките ще ги похарчи не ѝ давай нищо. Я дайте виното, което правих тази година. Хубаво вино съм направил. Само опитайте.
Мъжете надигнаха чашите и одобриха:
– Сладко е и има приятен аромат.
– Това е, трябва да знаете как се прави истинско вино, не като купешкото.
Виното се разигра в жилите на стареца и устата му не млъкна. Раздаваше съвети, укоряваше, връщаше се към стари болезнени спомени, ….
На масата обстановката малко се нажежи. Чуваха се отделни подвиквания:
– Ти мен уважаваш ли ме…
– Какво имаш против мен ….не вярваш, че съм се променил …
– Никога не съм казвал лошо за теб..
– Разбери, така не се живее….
Наложи се да се намесят и жените, но положението не се оправи.
Тогава Руска се надигна и си тръгна с единият о синовете си и съпруга си.
Празникът бе провален, семейството отново бе разединено, от стари кавги, не простени обиди и гневни думи.
Виното винаги е било голям раздорник, то не признава толерантност, добър тон и отстъпчивост. Може би хора, които не могат да носят на пиене, не бива да надигат често чашата.
Празникът си е празник, нима не ни стига болката и мъката на ежедневието …