Това се случило през 1812 г. с организаторът на партизанското движение Денис Давидов.

В началото на 1807 г. Давидов бил назначен за адютант на генерал Багратион.

По това време Денис в едно свое стихотворение се пошегувал с дългия нос на Багратион, за това много се страхувал от първата си среща с него.

Багратион казал на присъстващите офицери:

– Това е човекът, който се е подиграл с носа ми.

Давидов се разтреперил и казал:

– За носа му писах така от завист, тъй като моя почти не се вижда.

Шегата се харесала на Багратион. И когато му докладвали, че врагът му е:“до носа“, той питал:

– До кой нос? Ако е до моя можем да обядваме, но ако е до Денисовия, на конете веднага!