Един ден синът обменяше мисли с баща си. Лицето му бе напрегнато и изпълнено с очакване.

– Питаш ме кое е добро и кое зло, – бащата наведе глава и  се замисли.

– Да, – каза синът. – Много ми се иска да имам критерий за това.

Бащата насочи показалеца си към сърцето на сина си и каза:

– Добро е това, което дава на сърцето ти твърдост и спокойствие.

Наведе глава отново, след това повдигна очи, съсредоточи се и продължи:

– А злото те хвърля в съмнения, даже и тогава, когато другите те оправдават.