Съвестта се опитала да вразуми един разпуснат, необуздан, непокорен, покварен, неморален и неприличен човек.
Казала му:
– Най-накрая ще загуби и срама си.
На това човекът се засмял:
– Аз никога не съм имал такъв.
Когато съвестта чула това се ужасила.
Отдръпнала се настрана.
И от тогава човекът останал не само без срам , но и без съвест.