Мъж и жена, преминали най-хубавите си години, бяха наели долния етаж на Герови и с наличните си стегнаха в него малко магазинче. Вътре беше струпана разнообразна стока от чорапи до рокли, блузи, фанели, имаше и сувенири, детски игри, а последно започнаха да продават и различни грънчарски изделия. Калените изрисувани съдове, веселите петлета, нежните сърнички….. и усмихнатите жабки внасяха приветливост и вълшебно очарование в малкото пространство.
Мъжът допълнително работеше на един близък обект, като въоръжена охрана, но тази сутрин бе дошъл да помогне на жена си. Грънчаря бе стоварил, новите си изделия и двамата се суетяха в магазинчето, как най-добре да наредят новата стока, че да се вижда по-добре. Мъжът се бе покачил на една стълба и много внимателно подреждаше весели джуджета, които изглеждаха като истински, под краските положени от сръчната грънчарска ръка.
В магазинчето влезе господин със синя риза, панталон на райета, а върху носа му се мъдреха финни рамки на очила със среден диоптър. Жената го видя. Някакво леко смущение, премина като полъх през сърцето й. Преодоляла смущението си, тя бързо се насочи към него.
Изведнъж забеляза уплаха в погледа му. Очите му гледаха кобура на пистолета, който се подаваше под ризата на мъжа й, протегнал ръце към горния рафт. Господина прибра черната си папка, която бе разгърнал на тезгяха и едва каза:
– Всичко е наред…
Едва тогава мъжът на стълбата се обърна и видя посетителя. Преди да отвори уста, да попита, какво става, господинът се усмихна, весело му махна с ръка и каза:
– Няма нищо, колега, работете си! – и напусна бързо магазинчето.
– Какво искаше тоя? – попита учуден мъжът
Жената само вдигна рамене и продължи да подрежда стоката.
По-късно се разбра, че този господин бил уволнен от данъчното, но обикалял магазинчетата и рекетирал собствениците им. Когато жената научи, се засмя и си помисли: „Добре, че моят, не си бе оставил пистолета в къщи. Кой знае колко щеше да ни вземе!“