Георги Балтов изпусна разочароваща въздишка, докато самолетът бавно се приземяваше.
И този полет мина, без да може да се прояви.
Мечтаеше за момента, когато уплашена стюардеса ще извика:
– Може ли някой да приземи този самолет?
– Е, винаги има и следващ път, – каза си той.
Цял живот си представяше как спасява и помага на хора при авария или нападение.
Мечтата му бе да стане герой. Да се пише и говори за него.
Днес бе на път за банката и се надяваше:
– Може точно днес да се появи маскиран мъж с оръжие в ръка, искащ да ограби банката.
Но и това не се случи.
Георги бе сляп и подмина възрастна жена прегърбила се под тежестта на двете тежки чанти, които носеше.
За него нямаше значение малкото момченце, което бе паднало и ожулело коленете си.
– Какво като плаче, ще му мине, – развеселен Георги премина покрай него. – О, за такива дребни работи, не си заслужава …, – гордо вдигнал глава продължаваше напред. – За да станеш герой, ти трябва нещо голямо.