Състезанието бе трудно и тежко. Елена за първи път бе толкова далече от майка си, братята си и сестра си.

Тя сподели с Рени болката си. Двете бяха в една стая. А в това време толкова много ѝ се искаше, някой просто да я прегърне.

Рени, която имаше своите притеснения свързани със състезателните дни, стана от леглото си и без да каже нито дума, прегърна Елена.

Двете стояха дълго така.

Елена имаше чувство сякаш Бог я бе прегърнал. Тя осъзна, че Той бе с нея.

Мир и спокойствие изпълниха сърцето ѝ.

И тя реши:

– Няма да се предам. Ако трябва да премина през тези трудности отново, ще го направя, защото Той има нещо по-голямо за мен.