Крум не бе силен в математиката. Колкото и да се стараеше все нещо не правеше както трябва.

За негова радост учителят му Григоров бе търпелив човек. Той наблюдаваше напъните на своя ученик и не бе безразличен към старанието му.

Един ден Григоров каза:

– Круме, ако не можеш да разрешиш проблемите си, ела при мен и аз ще ти помогна.

И така се започна. Поизтърка се паркетът от масата на Крум до учителската.

Ученикът дълго време не се справяше със задачите, но той вярваше, че ще успее, защото бе поверил проблема си на човек, който знаеше как да го разреши.

Направете същото.

Занесете проблема си при Господа и Му кажете:

– Ти каза да възложа грижите си на Теб. Ще ме подкрепиш ли?