Настрадин за първи път попаднал в града. Блуждаел по улиците и се разходил по пазара. Погледът му първо се спрял на магазин за хранителни стоки, не знаел какво продават там, за това влязъл в него.
Там видял един седящ човек, а около него дървени кутии със стафиди, праскови, бадеми, фъстъци и всичко най-вкусно на света. Но човекът не ядял от тези деликатеси.
Настрадин първо си помислил: „ Може би този човек е сляп и той не може да види, какви хубави неща са сложени пред него.“
Приближил се към седящия мъж и се убедил, че мъжът вижда. Постоял малко и помислил. Решил, че вероятно сляп се е родил. Гледа, но не вижда.
За да се убеди, че е прав. Настрадин дошъл близо до бакалина и насочил към очите му два от пръстите на ръката си. Тогава мъжът се развикал:
– Какво правиш? Едва не ми извади очите.
Настрадин се изненадал:
– Нима ти виждаш?
– А защо да не виждам? – попитал мъжът. – Ако ти виждаш, защо аз да не виждам?
– Ако ти виждаш, защо не ядеш?
– Ако ги изям ще си причиня вреда.
Като го чул, Настрадин грабна шепа стафиди и бадеми и започнал да ги тъпче по джобовете си.
– Какво правиш? – попитал бакалинът.
– А на теб какво ти пука? – казал Настрадин. – Нека вредата бъде върху мен.