Няколко човека носели вода в своите селища от един и същи кладенец. Но тези водоносци забравили да измият съдовете си.

За това в едното селище водата имала вкус на малинов сироп, във второто на риба, а в третото на алкохол.

Водоносците, знаели, че съдовете им трябвало да бъдат чисти, но не обърнали внимание на това правило. Те не искали да наливат вода в немити съдове, но така се налагало, не можели да оставят хората да умират от жажда.

Водата била налята и приела вкуса на това, което преди това дълго е било в тези съдове. И жителите на съответните селища си помислили, че водата, която им била донесена има такъв вкус.

Един ден се срещнали жителите на трите села. Всеки започнал да говори за донесената вода, за нейния вкус и свойства.

Когато разбрали, че водата им има различен вкус, те решили, че са от различни източници. Започнали да спорят, коя вода е най-хубава и се скарали. Всеки започнал да счита съседа си за враг, само защото смятал, че неговата вода е най-чиста.

В своето невежество, те не осъзнавали, че се покланят и ценят не водата, а вкуса, който са ѝ придали.