Бяха настанали неспокойни дни за Григор. Той постоянно се сблъскваше с несправедливости в живота си, но това бе прекалено много за преглъщане.
Усетила мислите му Завистта се завъртя край него. Започна да го измъчва с измамния си шепот:
– Виж, те нямат твоите заслуги, но имат привилегии и притежават това, което ти нямаш…….
Григор бе лишен от мира в сърцето си.
Вместо да се радва на успехите на другите, той стана подозрителен и за най-малкото нещо негодуваше. Допълнително се вбесяваше и се ядосваше.
Един ден неговият приятел Димчо го посъветва:
– Щеше да си много по-добре, ако бе доволен от това, което ти дава Бог. Радвай се с тези, които се радват…..
Григор само кривеше физиономия и пръхтеше от злоба.
– Чуй, – продължаваше Димчо, – ако си зрял, ти ще имаш способност да оценяваш другия, който е по-надарен от теб. Ръкопляскай му и се радвай с него.
– Ти нищо не разбираш, – фучеше раздразнен Григор. – Това вътрешно ме изгаря ….
– Подобно на отмъщението, завистта е като злокачествено заболяване, – въздъхна съчувствено приятелят му. – Това си състояние трябва да представиш на Лекарят на твоята душа. Само Той може със скалпела си да задълбае надълбоко и да изреже злокачественото образование.
– Не, не …. Това не е за мен, – ръкомахаше нервно Григор.
– Ако игнорираш завистта , тя може да се превърне в неизлечимо заболяване на душата ти, – предупреди го Димчо. – Покани Бог още днес да я отреже и да те раздели завинаги от нея.
Колкото и да нервничеше Григор осъзнаваше, че ако допусне завистта да се развие докрай в него, тя ще го погълне, подобно на бавнорастящ рак …..
Хубавото е, че имаше изход, както за нашия герой, така и за други попаднали под робството на завистта.
Единственото, което трябва да се направи в случая е следното. Човек трябва да се обърне към великия Лекар, своя Създател.