Керана имаше много ангажименти като говорител, но на едно събитие, за което разбра по-късно, тя не бе поканена.
Започна да се вълнува и извика:
– Защо не бях поканена? Защото не съм добра в говоренето ли?
Внезапно в ума ѝ проблесна въпрос:
– Защо това има значение за теб?
Този въпрос проряза до дъно душата ѝ. Тя бе принудена да се изправи срещу това, което вярва за себе си.
Честно казано това, което вярваше, съвсем не беше красиво.
– От даден момент съм започнала да свързвам своята самоличност с поканите за лекции, които получавах, – каза си Керана. – Не бях поканена, а това ми разкри истината. Чувствах се несигурна, защото бях закрепила самоличността си на несигурната основа, дали ще говоря или не пред дадена аудитория. А коя е моята сигурна основа?
Отговорът не се забави:
– Можеш да живееш смело, изпълнявайки своя призив, без да се сравняваш с някой друг.
– Добре, – съгласи се Керана, – бе ми открит корена на моята несигурност, сега ще изградя своята идентичност върху сигурната основа, в която Бог казва коя съм.