Един композитор, известен със своята съвършена бездарност, написал песен по стихове на Шилер и дълго уговарял Брамс да я чуе.

Брамс се съгласил.

– Харесва ли ви моята песен, господин Брамс? – с вълнение попитал композиторът ставайки от пияното.

– О, превъзходно!

– Много съм щастлив!

– И аз също, – казал Брамс и облекчено въздъхнал. – Знаете ли , слушайки вашата песен, се убеждавам, че това стихотворение на Шилер, въпреки всичко си остава безсмъртно.