Ръмеше слабо, но дъждът макар и слаб изобилно, мокреше. Чавдар пътуваше по пътя и си подсвиркваше.

Внезапно колата изгасна и моторът замлъкна.

– Сега ли точно трябваше да се случи, – негодуваше Чавдар. – Ще се измокря целия.

Той излезе от колата. Отвори предния капак и се вгледа внимателно, търсейки проблема.

Така стоя доста време, без да разбере причината за повредата.

До него спря луксозна кола, а от нея слезе солидно облечен мъж и попита:

– Искате ли помощ?

– Не знам какво ѝ страна, изведнъж млъкна и спря, – обясни раздразнено Чавдар.

Мъжът надникна под капака, пипна нещо около двигателят и колата запали.

– Какво ви дължа? – очите на Чавдар грееха с благодарност.

– Нищо, – отговори мъжът. – Аз съм конструирал тази кола и ми е неприятно, когато видя, че тя се е повредила и не върши работата, за която е предназначена.

Така и Бог няма да ни подмини, ако види, че нещо не е наред с нас. Той веднага ще ни се притече на помощ.

За Него не е присъщо да замества повредените хора. Желанието Му е да ги поправя, защото не иска да се отърве от тях, а по-скоро те да се променят.

Бог се тревожи, когато ни види, че не живеем живота, за който ни е създал, но изпитва огромна радост, когато побеждаваме, вървим напред и вярата ни расте.

Не се отказвай от Бог, защото Той никога не ще се откаже от теб.

Довери Му се още днес. Той няма да те остави да паднеш, да се спънеш, нито да се поклатиш. Щете изведе от пустинята с високо вдигната глава.