Смяна на мястото и отново в нова квартира. Разхвърлян багаж, разместване на мебели. Пълен хаос. До вечерта няколко чифта ръце и забързани крака, сложиха в ред всичко.
Уморената утрин бавно нахлу в новия дом и живота тръгна в отъпкания си коловоз. Събудила се, жената погледна през прозореца. Съседката със запретнати ръкави простираше мокрото бельо.
– Погледни колко е сиво прането й, все едно не го е прала – обърна се тя към мъжа си.
Той четеше вестник и не обърна внимание на думите й.
– Вероятно няма хубав прах за пране или не умее добре да пере. Трябва да й покажа някой ден…
И така всеки път, щом видеше комшийката да простира, не пестеше „хубави“ думи за прането й.
Една сутрин тя погледна през стъклото и възкликна:
– О, днес прането е чисто. Навярно се е научила по-добре да пере.
Тогава мъжът й се обади:
– Не, просто станах тази сутрин  по-рано и измих прозореца.