Разбушувалата се река разруши мостта, от който уцеля само средната част. На тази неразрушена част се намираше малка къщичка, от където обитателите й протягаха ръце и молеха за помощ. Всички гледаха безпомощно как реката продължава да подкопава основите….
Един младеж скочи в лодка и смело се впусна в бушуващия поток. Той достигна къщата, качи всички застрашени и благополучно ги докара до брега.
Предложиха му пари и награда, за това че е спасил хората, но той се отказа от тях. Усмихна се и каза: „Живота си не продавам за пари. Дайте тези средства на пострадалите те имат нужда от тях“.
Добрите и благородните постъпки не се правят за пари, а от любов и загриженост към потърпевшите.
Любовта е майката на живота. Нашият живот се осмисля от нея. Нито една добродетел не допринася толкова много, колкото искрената любов към хората.
Човек изпълнен с любов към околните е като плодно дърво, което доставя вкусни плодове, но не за себе си, а за всеки, който протегне ръка и пожелае да си откъсне плод от него.
Да обичаш всеки, означава да му правиш добро, дори тогава, когато не го заслужава. Любовта не е само думи, но и дела, които вършим спрямо другите.
Ако човек смята, че може да се въздържи от изискванията, макар и за малко любов сега, в името на бъдеща много по-голяма любов, лъже себе си и другите. Истината е, че той не обича никой друг освен „собствената си персона“. Истинската любов е сега, не в бъдеще.
Ако човек не прави добри неща в настоящето, ръководен от любов към другите, то той няма никаква любов.
Няма нищо велико в нещо направено без любов и нищо не е прекалено малко, когато е изпълнено с любов.