При изпълнение на лингвистични упражнения при слепите по рождение се активира тази част от главния мозък, която отговаря за зрението. Това е установено още през 90-те години на миналия век чрез магнитно-резонансна томография. Този метод помага да се проследи притока на кръв в различни части на мозъка и да се определи кои неврони са активни и работят.
До сега никой не е предполагал, че зрителния център в мозъка се използва за обработка на езикови процеси.
При експеримент слепи и виждащи, намиращи  се под магнитно резонансна томография, слушали един и същ текст. При слепите се наблюдавала добавъчна активност в частта на мозъка отговаряща за зрението.
Известно е, че различните области на мозъка в определена степен са взаимозаменяеми. Например неврони отговарящи за обоняние, слух, зрение….могат да възприемат и обработват сигнали от други сетива.
В дадения случай, от резултатите на експеримента може да се заключи, че невроните са били в състояние да „прихванат“ сложния процес на възприятие и анализ на речта.