Ако днес прекратим изхвърлянето на вредни емисии в атмосферата, то температурата ще се повиши само с 1 градус и това няма да помогне, за да се спре глобалното затопляне. Но ако се правим, че всичко е наред, температурата ще се покачи с 5 градуса. А стане ли това има риск да се премине границата и тогава ще станем свидетели на неочаквани обрати.
В тундрата на Северна Русия и Канада остатъците от измрели растения съдържат огромни количества въглерод, който се обработва от микроорганизми, което води до изхвърлянето на метан и въглероден двуокис в атмосферата. В замръзналата тундра тези микроорганизми спят. Опасността идва, когато температурата се повиши и те се събудят. Да се приспособяваме, когато температурата се повишава само с 1-2 градуса е тежко и болезнено, но с 5-6 градуса е вече катастрофа.
Земята е един огромен „Титаник“ и за да се избавим от него са ни необходими най-малко 50 години. А днес какво да правим? По-добре нека да помислим как да намалим енергозагубите в зданията и личните автомобили.
Основен проблем при нас е, че не използваме с пълна сила технологиите, които вече имаме. Ако го правехме, щяхме да имаме „умни“ домове, които много по-ефективно щяха да използват наличната енергия. Но прогреса върви напред и се ражда нещо ново. Както винаги необходимостта се явява майка на новите технологии и открития.
Доста източници на енергия, които познаваме днес не се използват пълноценно. Знаете ли, че цената на електроенергията, която се получава от вятърните електростанции за последните 20 години е спаднала почти 10 пъти и продължава да пада? Питали ли сте се някога как да се избавим от зависимостта на изкопаемите видове топливо? Алтернатива за това е може би използването на слънчевата енергия в един или друг вид. И само това ли е?
Не малка роля играе и промяната на уредите, машините и системите, които използваме в нашето ежедневие. Например сега се произвеждат хладилници използващи 4 пъти по-малко електроенергия, отколкото произведените през 1975 г.
Време е да помислим върху проблемите свързани с близката катастрофа. От нас се изисква малко, но навреме, за да не се погубим заедно със всичко около нас.