Нощта пристъпяше с тихи стъпки. Черните сенки запълваха тишината и уверено изпълваха всичко наоколо.
Последните лъчи на слънцето бързо се сгушиха в диплите на едва мержелеещите се облаци, потънали в обятията на нахлуващата нощ.
Тя стоеше на верандата, опряла глава върху ръка, покрита с множество изпъкнали вени, останал спомен от напрегнат труд. Очите й потъваха в мрака, спрели в някаква невидима точка. Погледът й  бе изпълнен с напрегнатост, обмислящ близки и далечни преживявания.
Слаб телефонен звън я изведе от унеса. Тя бавно се надигна и с плавна походка тръгна към стаята. Уморено вдигна слушалката, а гласът й прозвуча тихо и спокойно:
– Да, моля.
– Лельо, аз обичам чичо и искам да се омъжа за него.
–  Дете, но той може да ти бъде баща!
–  За любовта граници няма.
– Не се лъжи, ти не си първата към, която е протегнал ръка.
– Ти, говориш така, защото те е яд за това, което ти казах. Ние се обичаме.
– Не бих се доверила на човек, който изоставя жена си и децата си след толкова години брак.
– И аз да бях на негово място, бих я напуснала, знаеш ли какво разправя за нея?
– Днес ще разправя за нея, утре за теб. Когато му омръзнеш, няма да жали отрицателни „суперлативи“ и за теб.
– Но…ти не го познаваш.
– Той няма нужда от теб, а от парите и бизнесът ти.
– Глупости, никой не може да припари до тях.
– Лъжеш се! Но помисли за дъщеря си, тя е вече поотраснала. На какво я обричаш?
– Какво искаш да кажеш?
– Този човек посегна на дъщеря си. Според него нищо не е станало, защото не се е стигнало до секс, но дъщеря му и до ден днешен се упреква за случилото се и не смее да разкаже на никого. Че то за разказване ли е? Пълно безсрамие!
– Ще си помисля……Разколебана съм….Нима може да има толкова безнравственост и лицемерие на едно място.
Сватбата не се състоя.