Те бяха приятелки, но относно някои въпроси сериозно се разминаваха мненията им. Така стана и днес, когато се събраха и разговаряха.
Вероника погледна присмехулно Радка и каза:
– Божието Слово не е магическа пръчица.
– Да, но То има сила, която си прилага от Светия Дух и променя ума, емоциите и волята ти, – възрази Радка.
Вероника се почеса по носа и добави:
– Като каза воля се сещам … Имаш ли воля да останеш известно време на диета? А как се преборваш с лош навик? Да не говорим за дисциплинирането. За всичко това ти е необходим характер.
– Виж, – усмихна се Радка, – докато не почнах, не само да чета, но и да изучавам Божието Слово всеки ден, не можех да си наложа волята, за да ставам рано сутрин за молитва.
– Ах, – плесна с ръце Вероника, – това е твоята „победа над одеялото и топлото легло“.
– Чрез Словото Си Бог ми даде воля и сега мога да правя това, което преди се насилвах, но не ставаше, – уточни Радка.
– И защо трябва да ограничавам живота си с така нареченото Божие Слово? – присви присмехулно очи Вероника.
– Имала ли си понякога чувство, че нещо ти липсва и има нещо повече от това, което живееш? – попита Радка. – Просто не реализираш потенциала си.
– И за това ми е нужно Божието Слово? – повдигна вежди Вероника.
– Да! – възкликна Радка. – Отвори сърцето си и ума си за Божието слово и поискай То да ти даде допълнението в живота, от което наистина се нуждаеш.
– Е, щом казваш, – въздъхна дълбоко Вероника. – Може пък да опитам.
– Няма да съжаляваш, – насърчи я Радка.