Изкуството да се възтановява наранено лице е изненадващо стара. В древна Индия тайната на пластичната хирургия се е предавала от баща на син, в семействата на грънчари, още  800 години пр. Хр. Те правели глинени носове за неверни жени, обезобразявани от отмъстителни съпрузи. Тайната била така добре запазена, че Западния свят научил за това изкуство едва през XV век.
Трябвало да минат още 100 години, преди методът да получи популярност, посредством трудовете на италианския хирург Джаспаре Талякози.
През 1794 г. двама лекари на служба в френската армия, когато били в Индия станали свидетели при изработването на изкуствен нос. Те описали наблюденията си в статия, която получила огромно внимание в Лондон, където операцията била наречена „индийски метод“.
През октомври 2002 г. терористи взривили бомба в нощен клуб в Кута на остров Бали. Експлозията и последвалия пожар причинили изгаряния и ужасни рани на стотици хора. Пострадалите били лекувани от специалист по присаждане на кожа – доктор Фиона Удс. Той и неговия екип, са били разработили разтвор, наречен клетъчен спрей, който се правел от здравите клетки на кожата на пациента. Когато този спрей бил напръскван върху раната, се създавал епидермален слой, който спомагал върху кожата да израстне нова такава. Много хора са се възползвали от това откритие, когато са били наранявани.
Днес пластичната хирургия е напреднала много. Лекарите в тази област правят чудеса.