Остави го

Петър и Мими отново се сдърпаха. Той бе склонен нещата да отминат, но не и тя.

След всяко разногласие Мими продължаваше да му натяква отново и отново, това, което се бе случило преди.

– О, нека да забравим това, – казваше раздразнено Петър.

А Мими още по настървено му отговаряше:

– Да забравим, как ли пък не! А после да продължиш да правиш нещата по същия начин.

– Нали вече сме изяснили този проблем, – безпомощно повдигаше ръце Петър. – Защо продължаваш да го правиш на въпрос.

– Знам, че и ти като останалите мъже си склонен нещата просто да отминат, но не и аз – Мими изкрещя възмутена.

– Ти знаеш ли изобщо какво означава думата „прощавам“? – попита привидно спокоен Петър.

– Да си премълча и да се направя, че не забелязвам, – с ирония подчерта Мими.

– Не, – поклати глава Петър, – да простя означава да се откажеш от негодуванието си срещу някого, да го забравиш, да не го споменаваш вече.

– Да, да, …. – гневът клокочеше в гласа на Мими.

– Не разбираш ли, че ако не можеш да простиш, това е все едно да пиеш отрова, а да чакаш другия да умре, – кротко каза Петър.

Мими вдигна ръце и напусна полесражението.

Tags: , , ,

Comments are closed.