Крум плесна със ръце:

– Знаеш ли, Петре, че гробището е едно от най-богатите места на земята.

Приятелят му го изгледа недоумяващо.

– Говоря за специален тип гробище, – поясни Крум. – Там където са погребани книги, които никога не са били написани, песни, които изобщо не са се пели, изобретения, които не са били създадени и мечти, които не са оживели.

– Трагедия е, – сбърчи нос Петър, – че страхът, отлагането и съмнението държат тези подаръци заключени.

Крум въздъхна:

– Спомнян си преди време имах идея за проект, но си мислех, че сега не е подходящия момент.

– Аз бях подбуден да напиша една книга, – тъжно поклати глава Петър, – но някой ми каза да я сложа на рафта. Минаха месеци и прочетох произведението на някой, който бе написал нещо подобно. Тогава осъзнах, че съм заровил подаръка си в колебание.

– Неизползваните подаръци не избледняват, – усмихна се с тъга Крум, – те преминават просто към някой друг, който е готов да изпълни Божията воля.

– Бог не ни е дал дарове, за да се презапасяваме, а да може светът да бъде благословен чрез нас, – с болка констатира Петър.

Не чакайте! Започнете да пишете, да пеете, да изграждате и да водите това, което Бог е сложил в ръцете ви.

Единственото по-лошо от провала е да оставиш тази земя пълна с неизползван потенциал.

Да си малък често се възприема като слаб и немощен, но Бог ви вижда като потенциал.

Светът казва на всеки малък и млад човек:

– Нямаш достатъчно опит и мъдрост. Къде се вреш?

Ако малките не бъдат внимателни, започват да вярват:

– Възрастта ме дисквалифицира.

Младен обучаваше две групи хора, които бяха два пъти по-възрастни от него.

Той забелязваше празните им погледи и повдигнатите вежди, когато им говореше.

Съмнението се вмъкна в сърцето на Младен.

– Трябва да си мълча и да чакам да порасна, – повтори думите, които някой му нашепваше.

Внезапно Младен се отърси:

– Гласът ми все още има значение, щом спрях да звуча като подправен и заговорих истината.

По-възрастните от него започнаха да приемат съветите му и да задават въпроси.

Бог не чака, докато пораснеш, за да те използва. Той ти дава задачи точно там, където си сега.

Живей, говори и служи с увереност, знаейки, че Бог те е призовал днес.

Възрастта ви не е ограничение, тя е възможност.

Светла бе разсеяна. Тя несъзнателно изпусна диамантения си годежен пръстен в кутията на бездомника Боньо.

Когато го видя бедния мъж ахна:

– Мога да го продам, – размечта се Боньо, но реши, – ако дойде пак тази жена ще ѝ го върна.

Той избра честността.

И за него заваляха благословения.

Светла с мъжа си основа фонд, за дарения в помощ на Боньо. Така той си купи дом и се събра отново със семейството си.

Когато практикуваме почтеност, ние угаждаме на Бога и вдъхновяваме другите.

Доброто отношение към другите е повече от това просто да казваме истината, то отразява Божия характер.

В свят, където измамата може да изглежда печеливша, нашата почтеност е нещо, което радва Бог.

Рени нещо ровеше в чантата си, когато внезапно попита:

– Как се казва биологичната ми майка?

Този въпрос прониза сърцето на Мариана.

Осиновяване беше частно. Предоставена бе само най-основната информация за родителите ѝ: ръст, тегло, възраст, цвят на косата и очите.

Мариана извика в сърцето си:

– Боже, какво да кажа на това малко осемгодишно дете?

За нея нямаше реален отговор.

Изведнъж Мариана изтърси:

– А как би искала да се казва?

– Магдалена, – Рени се усмихна.

– Тогава е Магдалена, – заяви Мариана.

Може бе това бе отговорът, който младата майка трябваше да даде.

Понякога въпросите, пред които сме изправени, изглеждат невъзможни за отговор.

Нуждаем се от Божията помощ и отговори с децата си, работата си, съседите си и света си.

Когато нямаме отговорите, Той може да ги даде.

Група младежи се вълнуваха и шумно разговаряха в стаята. Чуваше се бръмчене като в кошер, когато пчелите са раздразнени.

Радослав успя да привлече вниманието на всички и започна:

– Римският свят от онова време е бил подобен на нашия днес. На нечистотата се е гледало с пасивно безразличие или с открито благоволение.

Всички слушаха напрегнато. Шумът бе секнал, но все още имаше останки от споровете в умовете им.

– Християните тогава, а и сега, са като малки островчета на морала, заобиколени от океан на разюздено поведение и безразборен секс, – повиши глас Радослав.

– Е, какво, да се въздържаме ли? – присмехулно се обади някой от групата.

– Ако познаваш добре последствията от изкушението, особено ако се вържеш на въдицата му, не би ми задал такъв въпрос, – отговори Радослав.

Той изгледа младежите и продължи:

– За да запази християнството ролята си на „защитник на чистотата“, от християнина се очаква да бъде безупречен. Това е толкова вярно днес, колкото е било и през първи век.

– Можеш ли да ми покажеш поне един безупречен от християните днес? – сбърчи нос Жельо.

– В нашият сив и блатист свят на богословски приспособявания към моментното настроение, Писанието се откроява като самотен фар на стръмен и неравен хълм, – добави Радослав. – Важното е да поддържаме чист начин на живот.

– Как можем да направим това? – попита мълчаливецът Митко.

– Отдръпнете се от всеки сексуален грях, – посъветва ги Радослав, – за да можете да контролира тялото си и да живеете в святост, а не в похотливи страсти като тези, които не познават Бога.