Милан се учеше да се грижи за кошери. Посети го стар пчелар. Милан поиска съвет от него.

Пчеларят надникна в кошерите, за които се грижеше Милан.

– Затвори го. Видях достатъчно, – поклати глава възрастния човек. – Движенията ти са бързи и енергични. Те причиняват вибрации, които дразнят пчелите.

– Грижех се за тях, – сведе поглед Милан, – но изглежда само съм ги ядосвал. Ето защо се въртят като рояк около главата ми, щом отхлупех кой да е от кошерите.

Старият пчелар го посъветва:

– Много е важно да се движиш „тихо“, като използваш нежни движения, такива по-малко смущават пчелите.

С годините движенията на Милан станаха много по-плавни.

Жена му, която го наблюдаваше се усмихваше и казваше:

– Сякаш танцуваш между кошерите.

Понякога трудните разговори са като танци с пчели. Когато другите са разстроени и емоциите са напрегнати, гневната реакция само влошава нещата.

Да отговаряме любезно и мирно на онези, които са раздразнени или неразумни, може да отнеме време, докато се научим.

Кротостта е плод на Светия Дух, който действа в нас. За това с Божията помощ можем да постигнем напредък в нея.

В наши дни е необходима мъдрост и нежност, когато сме край кошер или попаднем в труден разговор.

Когато ходим с Бога в напрегнати моменти, нашата „помощ в беда“ никога не е далеч.

Пчелите отлетяха при Господа и се оплакаха:

– Домовете ни се разрушават. Медът ни се краде. Рояка се затрива. Ние не можем да се защитим, дай ни средство против това.

– О, тези слаби същества искат да защитят труда си от алчните и злите, – каза си Господ.

Забелязали ли сте, че когато не искате да дадете труда си на потребителите ставате алчни и ядосани?

Господ изпълни молбата на пчелите. Даде им жила но ги предупреди:

– След като ужилите, ще умрете.

Така се случва със всеки добър работник. Той се защитава, но след това се чувства зле за дълго време.

Затова жилете, само когато е необходимо.

Има и друг начин да се защитите. Вземете пример от пчелите.

Те се събират на рояк и заобикалят този, който им е причинил вреда. Принуждават го да бяга и да се спасява. Така остават живи.

Силни сме, когато взаимно се подкрепяме.

След лошото време настъпи затишие, но това не бе всичко.

– Пчелите ти се роят, – извика Жана, надничайки през прозореца.

– О, не, – завайка се Петко и се хвана за главата. – Това е най-лошата новина, която един пчелар иска да чуе.

Той изтича навън и видя как множество пчели излитаха от кошерите, поемаха към върха на високия бор и повече не се връщаха.

Повече от седмица времето бе лошо и Петко не можеше да разбере, че пчелите му ще се роят.

Тази сутрин пекна слънце, вятърът утихна и пчелите си тръгнаха.

Рояка бе нов и здрав, но сега пчелите се разделиха, за да започнат нов.

Като видя оклюмалото лице на Петър, Тодор го потупа по-рамото и каза:

– Не бъди строг към себе си, на всеки може да се случи това.

Тодор бе опитен пчелар. Какво ли не бе минало през главата му, за това напълно разбираше разочарованието на Петко.

Насърчението е необходим дар. Навсякъде около нас има хора, които се нуждаят от него.

Бог ще ни помогне чрез насърчение, да покажем любовта Му към околните.

Бе едно обикновено февруарско утро. Марина се събуди, очаквайки да види отново унилия зимен пейзаж, който се откриваше пред очите ѝ вече няколко седмици.

Върху загубилите си цвета треви се спускаха рояк снежинки от сивото небе. Голи дървета приличащи на скелети придаваха на околността още по-мрачен вид. Сякаш всичко стенеше и ридаеше по нещо невъзвратно загубено.

Внезапно тази сутрин се случи нещо необичайно. От къде дойде то?!

Мразът бе покрил всичко с ледени кристали. Безжизненият и подтискащ пейзаж се бе превърнал в красива и искряща от белота картина, която заслепяваше взора.

Погледът на Марина прегърна с радост тази промяна. Въпреки триумфиращата красота девойката усети, че нещо в нея не бе, както трябва.

– Понякога разглеждам проблемите си без всякакво въображение, – въздъхна дълбоко Марина. – Очаквам болка, страх и отчаяние, но изпускам възможността, че може нещо друго да се случи. Не се надявам на възстановяване, растеж или победа чрез Божията сила, но Господ е жив и ми помага в трудните моменти. Той е моята надежда по време на изпитания.

Бог е навсякъде. Той крачи до нас в живота ни, но и ни подтиква, по-често да поглеждаме към Него.

Не напразно Августин е казал: „В дълбоката си рана видят Твоята слава и тя ме ослепи“.

На 10 юли по време на финалния футболен мач на Европейското първенство в Париж на стадион „Стад дьо Франс“, както над трибуните, така и на терена летели рояци молци.

В това няма нищо необичайно. Умерено влажната атмосфера на Франция е перфектна за тези насекоми.

Те могат да се видят по улиците вечер или през нощта. Обикновено летят към източника на светлина.

В навечерието на финалният мач на Европейското първенство откритият стадион в Париж бил ярко осветен. Именно за това там имало толкова много молци.