Знаеш ли един от начините за да проведеш по-добър разговор? – попита Васил.

– Може би да изслушваш добре другия, – предложи Живко.

– Често, когато другият човек говори, ние всъщност не го слушаме, а си оформяме в съзнанието какво искаме да кажем, – сподели Васил.

– Улавял съм се, че не слушам с намерението да разбера, а да отговоря, – призна си Живко.

– По-добре е да държим ушите си отворени, а устата затворена, – усмихна се Васил.

– Така е, – съгласи се Живко, – глупаците не намират удоволствие в разбирането, а се наслаждават в изказването на собственото си мнение.

Какво означава това за нас?

Когато се молим пред Бога, добре би било да отделим време наистина да Го слушаме, а не само да бърборим списъците си с притеснения и тревоги.

А когато днес разговаряме с другите, може да се изненадаме как се задълбочават взаимоотношенията ни, когато наистина ги слушаме, а не просто се опитваме да разберем какво искаме да им кажем.

Жельо стоеше на един хълм. Той беше сам.

До него течеше поточе, а по дърветата чуруликаха птички. Слънцето огряваше лицето му. Полъхваше лек вятър.

Всичко изглеждаше спокойно, но Жельо бе сляп за всичко това.

Защо?

Мислите му препускаха през списъка на утрешните задачи и днешните, които бе оставил недовършени.

Терзаеха го проблеми, които не можеше да разреши. Бе нанесъл и щети, които не можеше да поправи.

Въпреки че беше на спокойно място, собствените му мисли пречеха да се наслади на всичко, което ставаше около него.

Колко хубаво би било Жельо да направи пауза.

Чрез тишината се научаваме да обръщаме внимание на това, което Бог прави в нас и около нас.

Именно посредством нея позволяваме на Бог да пренасочи нашето зрение и да настрои ушите ни за гласа Му докато ние Му предаваме шума вътре в нас.

За това се изисква да предадем нашите притеснения, грижи и проблеми на Господа, докато Му позволим да пренасочи сърцата ни към Него.

Марта прекалено много се тревожеше за дъщеря си.

Елена не бе малка, но трудно се ориентираше в състоянието, в което се намираше.

Тя постоянно питаше майка си:

– Къде мога да намеря най-добрите съвети и лекарства за здравето си?

Екстремните върхове и дълбоки спадове на дъщерята тежаха на сърцето на Марта.

Изтощена от тъга, тя бе престанала да се грижи за себе си.

Един ден Калина предложи на Марта:

– Напиши на листчета всички свои притеснения, които не можеш да контролираш и ги остави в една отворена кутия до леглото си.

Марта реши да пробва.

Тази практика не отне напълно стреса, но когато видеше кутийката, Марта си казваше:

– Притесненията си дадох на Бога, те не са вече мои.

Всеки от нас има тревоги и страхове, но Бог е близо и е Единственият, Който може да промени ситуацията, за това нека оставим всичко в Неговите ръце.

Състезанието бе трудно и тежко. Елена за първи път бе толкова далече от майка си, братята си и сестра си.

Тя сподели с Рени болката си. Двете бяха в една стая. А в това време толкова много ѝ се искаше, някой просто да я прегърне.

Рени, която имаше своите притеснения свързани със състезателните дни, стана от леглото си и без да каже нито дума, прегърна Елена.

Двете стояха дълго така.

Елена имаше чувство сякаш Бог я бе прегърнал. Тя осъзна, че Той бе с нея.

Мир и спокойствие изпълниха сърцето ѝ.

И тя реши:

– Няма да се предам. Ако трябва да премина през тези трудности отново, ще го направя, защото Той има нещо по-голямо за мен.

Бяха много часове на молитва и застъпничество, но в крайна сметка Тони прекрати употребата наркотици.

Баща му Иван все още имаше притеснения.

Майката на Тони Рени съчувствено се обръщаше към съпруга си:

– Измести фокуса си от трудното минало и погледни бъдещето, което Бог е приготвил за сина ни.

– Честно казано, притеснявам се за рецидив, – призна неохотно Иван.

Един ден той се обърна кум сина си и му заяви:

– Запомни, имаме противник и той е могъщ.

– Знам, татко, – отговори Тони, – той има сила, но няма власт.

В този момент Иван си спомни за несравнимата власт на Исус да ни избави от греховете ни и да преобрази живота ни, докато гледаме към Него.

В главата му ечаха думите:

– „Даде ми се всяка власт на небето и на земята ….“

Исус ни приема, независимо от това, какво е било нашето минало. Той държи както миналото, така и бъдещето ни. Дава ни добра надежда.

Дяволът и светът могат да имат известна власт за малко време, но „цялата власт“ принадлежи на Исус и то завинаги.

Ние, които носим Христовото име не предаваме ли Христа чрез нашите съмнения и небогоугодни дела?