Какъв невероятен обрат на събитията.

След като бе ударен от автобус Тодор бе откаран в местната болница. Той бе на седемдесет и шест години и знаеше, че няма да е дълго време на този свят.

В последните мигове на живота си Тодор изповяда вяра в Исус, т. е. малко преди последния си дъх.

– Невероятно, – възкликна един ангел.

– Той се спаси, – извика друг ангел, – само четири секунди преди края си.

Светците и ангелите приветстваха Тодор на Небето, без изобщо да се чувстват излъгани от факта, че той е живял живот на грях и е бил изкупен в последния момент.

– Никой от нас не заслужава да бъде тук, Тодоре — каза апостол Павел. – Радваме се, че го направи.

Сатана жестикулираше нервно и мърмореше стиснал зъби:

– Тодор бе толкова близо до живот на вечни мъки. Просто не мога да повярвам, че изигра картата на Исус малко преди края си. Толкова е разочароващо. Ограбиха ни!

Семейството на Тодор бе толкова стреснато от внезапното му обръщане, че започват да изучават Библията сериозно и обяви:

– От днес ще започнем редовно да посещаваме църква.

Лили донесе бележника си в края на годината. Бе най-малката в къщи, но резултатите ѝ бяха отлични.

Очите ѝ грееха от радост, когато баща ѝ я похвали:

– Браво, отгоре до долу само шестици!

Милена бе с пет години по-голяма от нея. Тя имаше смесица от шестици и петици.

– Оценките ми показват, че съм по-умна от Милена, – възкликна Лили.

– Я да видим, – намеси се по-големият им брат Атанас.

Отиде до библиотеката взе една книга и предложи:

– Нека всяка от вас прочете по един пасаж от нея.

Когато Лили започна да чете, се запъваше и сричаше непознатите думи, а Милена прочете текста безупречно.

– Милена е по-умната, – обяви Атанас.

Неговият тест се оказа мъдър.

Докато Бог ни помага, нашите действия могат да покажат на другите истинската мъдрост, която идва и от Него.

Бе тежък сезон за Борислав. Вратите се затваряха пред него, преди да успее да почука.

Той нямаше никаква надежда.

Тогава обезсърчението се промъкваше и шепнеше:

– Това положение никога няма да се промени.

А Борислав си казваше:

– Всяко „не“ откъсва част от увереността ми. Съмнявам се дали пробивът е изобщо възможен.

Той се намираше в мрачната долина, докато не научи , че надеждата не е това, което виждаме, а това, което вярваме.

Надеждата не отрича реалността, тя заявява:

– Божията реалност е по-голяма.

И днес ако Бог е говорил, Той ще го доведе до край.

Надеждата не разочарова, защото Бог, който обещава, е верен.

Марин Панайотов търгуваше с наркотици. Самият той бе пристрастен към хероина.

Чувстваше се съвсем сам. Бе смазан от постоянните смъртни заплаха и бе уморен вечно да бяга.

– Най-добре е да сложа край на безсмисления си живот, – тази натрапчива идея непрекъснато се въртеше в ума му.

Тази сутрин Марин се отби в любимото си заведение, за да похапне за последен път.

Върна се в апартамента си. Търсеше компания, за това включи телевизора.

На екрана се появи проповедник, който възкликна:

– Животът има начин да те хване за яката, принуждавайки те да паднеш на колене.

На Марин му стана интересно и той усили звука.

– Има верига, която връзва всяка душа, – казваше проповедникът. – Тази верига е грехът, от което смъртта и възкресението на Исус ни освобождава. Който желае да бъде освободен от нея, нека пристъпи напред и да се моли.

Марин се разкрещя пред телевизора:

– Да, да, да, … искам.

В този момент той вече не се чувстваше сам. Бе изправен не пред края на живот, а пред едно ново начало.

Когато усетим нашата духовна бедност, ние сме готови да получим богатството на Царя. Царството не е за алчните, а за съкрушените – онези, които стигат до края на падението си и пристъпват към Бога.

Марко изгледа приятелите си и попита:

– Каква роля играе ентусиазмът в живота ни?

– В много отношения той е ключовата съставка, която ни освобождава от скованото, мрачно, прегряващо ограничение на дадена задача, – отговори Крум.

– Когато шансовете са срещу нас, часовете са дълги и краят все още не се вижда, отбеляза Стоян, – Ентусиазмът ни спасява от изкушението да се откажем, да избягаме или да се оплакваме.

– Той премахва твърдостта и мъката от скуката. Призовава свежи войски, когато битката се проточи и тялото се изтощи, – допълни Симеон.

– Ентусиазмът ли? – ухили се Атанас. – Спортистите се хранят с него. Търговците са мотивирани от него. Учителите разчитат на него. Учениците се провалят без него. Лидерството го изисква. Проектите се завършват благодарение на него.

– Някой бе казал: „Нищо велико не е било постигнато без ентусиазъм“ – отбеляза Христо.

– Убеден съм, че една от причините Бог да ни дава толкова много лични обещания в Словото Си е да разпали ентусиазма ни, – възторжено обяви Трифон. – Знанието е от съществено значение, но знанието без ентусиазъм е като гума без въздух, като басейн без вода, като „благодаря“ без усмивка.