Милан се учеше да се грижи за кошери. Посети го стар пчелар. Милан поиска съвет от него.

Пчеларят надникна в кошерите, за които се грижеше Милан.

– Затвори го. Видях достатъчно, – поклати глава възрастния човек. – Движенията ти са бързи и енергични. Те причиняват вибрации, които дразнят пчелите.

– Грижех се за тях, – сведе поглед Милан, – но изглежда само съм ги ядосвал. Ето защо се въртят като рояк около главата ми, щом отхлупех кой да е от кошерите.

Старият пчелар го посъветва:

– Много е важно да се движиш „тихо“, като използваш нежни движения, такива по-малко смущават пчелите.

С годините движенията на Милан станаха много по-плавни.

Жена му, която го наблюдаваше се усмихваше и казваше:

– Сякаш танцуваш между кошерите.

Понякога трудните разговори са като танци с пчели. Когато другите са разстроени и емоциите са напрегнати, гневната реакция само влошава нещата.

Да отговаряме любезно и мирно на онези, които са раздразнени или неразумни, може да отнеме време, докато се научим.

Кротостта е плод на Светия Дух, който действа в нас. За това с Божията помощ можем да постигнем напредък в нея.

В наши дни е необходима мъдрост и нежност, когато сме край кошер или попаднем в труден разговор.

Когато ходим с Бога в напрегнати моменти, нашата „помощ в беда“ никога не е далеч.

Светослав обясняваше на приятеля си Кирил:

– Когато нашият любящ Бог принесе Своя единствен Син като жертва, за да отмени нашите грехове, това беше най-великият израз на Неговата любов към теб и мен.

– А каква любов проявяваме ние? Проваляме се във взаимоотношенията си с брачните партньори, деца, родители, приятели и колеги, – тъжно поклати глава Кирил.

– Това е така, – започна да обяснява Светослав, – защото в неуспеха си да даваме любов на другите, ние сме загубили бракове, приятели, работа и най-вече самообладанието си.

– Защо любовта ни изчезва, изтънява и изсъхва? – попита Кирил. – И това се случва, когато имаме болезнени преживявания.

– Искаш да кажеш, че сме се затворили емоционално?

Кирил само поклати глава в знак на съгласие.

– За да може любовта да бъде трайна и да не се проваля, ние трябва да имаме източник на съвършена любов, от който да черпим, който да е по-голям от нашите собствени способности, чувства и емоции, – обяви тържествено Светослав. – Ако Бог е любов, ще Му свърши ли някога любовта? Има ли граница за любовта Му?

– Не, – отговори категорично Кирил.

А Светослав продължи:

– Ако сме свързани с този безкраен Източник и поради величината на Неговата любов към нас, никога не би трябвало да има момент, в който да не сме в състояние да предложим любов на другите.

– И въпреки всичко ние се проваляме, – усмихна се скептично Кирил.

– За щастие, когато се обърнем към Него, – плесна с ръце Светослав, – Бог надделява над всичките ни неуспехи със Своята щедра благодат и милост, предлагайки ни да продължим напред, придържайки се към истината, че Той ни нарича Свои. Нашата слабост е Неговата най-голяма сила.

– Опитвайки се да обичаме другите, може да правим една крачка напред и две назад, – свъси вежди Кирил.

– Когато продължаваме да правим място за Господа и пребъдваме в Неговата неизчерпаема любов, нашият отговор към другите ще бъде винаги да обичаме, да им служим, да даваме всичко от себе си. Способността ни да обичаме никога няма да бъде изчерпана, защото любовта не е просто чувство или емоция. Бог е любов. Той е с нас и ни дава сила от Своята велика любов да обичаме другите отвъд това, което смятаме, че е възможно.

Кирил недоверчиво повдигна рамене, а Светослав бе упорит и не отстъпваше своите позиции:

– Нашата любов към другите е нашият признателен отговор на любовта, която Бог първи показа към нас.

Една кола удари странично автомобилът на Павел и там остана дълбока вдлъбнатина.

Без да влиза в пререкания за кола си, Павел попита:

– Имате ли застраховка.

Мъжът наведе виновно глава и отговори:

– Не съм осигурен….

За известно време Павел трябваше да кара колата си с тази вдлъбнатина отстрани, причинена от друг, който не можеше да отстрани щетата.

Вместо да се ядосва всеки път, когато погледнеше нагънатата ламарина на колата си, казвайки:

– Какъв е този шофьор? Обърка нещата с колата ми.

Павел плати, за да отстранят повредата.

За съжаление много хора живеят с вдлъбнатини в душите си.

Някой е навлязъл в живота им и ги е наранил, а те се ядосват и не искат да го видят.

Проблемът е, че гневът, отмъстителността и горчивината стават толкова удобни за даден човек, че той забравя как да живее без тези неща. Всеки път, когато си спомни, какво са му направили, той намира оправдание за отрицателните си емоции.

Ако простите, вашата наранена душа ще се изцели.

Именно прошката дава необходимите инструменти за освобождаване на другия човек. И това е не само за негово добро, но и във ваша полза.

Елена се грижеше за майка си, докато тя бе в болницата. Това бяха тежки месеци за нея.

Един ден Елена застана на колене и се помоли:

– Благодаря ти, Господи, за това време, когато бях болногледач на майка си. Помогни ми по-леко да приема загубата ѝ.

Тя се мъчеше да хвали Бога, а същевременно се бореше със смесените си емоции.

Когато майка ѝ напусна този свят, Елена плака неудържимо.

Въпреки болката и скръбта си тя прошепна:

– Алелуя.

По-късно се укоряваше:

– Как мога в такъв опустошителен момент да хваля Бога?!

Дълго размишлява над това и разбра:

– Бог преплита трудностите и надеждата. Има времена на скръб и радост, чувство на сигурност и ужас.

Независимо дали сме щастливи или наранени, можем да се доверим на Бога и да му се покланяме с радостни викове и сълзи на хваление.

За да се променим, трябва да научим истината и да започнем да си избираме добри възможности за избор. Освен това трябва да се промени начина ни на мислене.

Битката с греха започва в ума, а не в поведението. Начинът, по който мислите, определя начина, по който се чувствате и определя начина, по който действате.

Ако искате да промените начина, по който действате, трябва да се започнете с промяна на начина, по който мислите.

Например, мога да кажа, „Трябва да започна да обичам децата си повече“, но това няма да работи, ако се боря само с чувствата си. В случая трябва да се промени начина, по който мисля за децата си, за съпруга си, за жена си, и чак тогава ще се промени начина, по който се чувствам и действам.

Нека да обобщим: Вие не сте това, което мислите, че сте, по-скоро това, което мислите, че сте. Битката, за да се справите с тези дефекти в живота си, започва в ума. Ако искате да промените нещо в поведението си или нещо в емоциите си, започнете с вашите мисли и отношението си към хората.

Обновяването на ума ви е свързано с думата „покаяние.“ Това не е нещо, което не искате да направите, или което е болезнено за вас.
Покаянието няма нищо общо с поведението. Става въпрос за това, ние трябва да се научим да мислим различно.

„Покайте се“ означава просто да се направим един психичен обратен завой. Това е нещо, което правите в ума си, а не с поведението си. Промяната на начина, по който мислите, ще се отрази на вашите емоции и поведение.

Когато се покаем, ние се обръщаме от вината към прошка, от ада в рая. от безсилие към свобода. от тъмнината към светлината!

Това е вид промяна, което трябва да сте в състояние да се извършите до края на живота, докато сте тук на земята.