Самолетът излетя и след няколко минути се сблъска с ято птици.

Двата двигателя веднага отказаха.

Самолетът летеше над голям населен град.

Командирът на самолета бе имал множество тренировки. Той имаше солидна подготовка зад гърба си и успя да приземи самолета на замръзналата река под него.

Всичките 155 души на борда оцеляха.

Репортерите приветстваха командирът на самолета:

– Вие сте герой!

Но той скромно обясни:

– Успешното кацане не е резултат от гениално хрумване в момента, а от години подготовка. Четиридесет и пет години правя депозити в банката за опит и днес баланса бе достатъчен за да успея да приземя самолета безопасно.

Никой не знае какво ще донесе този или онзи ден.

За това трябва да съхраняваме Божието Слово в умовете и сърцата си, за да бъдем готови за живота.

Валентин бе пастор. Той посети Индия по време на фестивала на реколтата.

Тогава една възрастна вдовица бе донесла голям дар от ориз. Той бил много повече, отколкото можела да си позволи.

Валентин бе разбрал от другите ръководители на църкви, че тя е обедняла.

– Защо толкова много си дарила? С какво ще се изхранваш? – попита я той.

– Синът ми беше болен и обещах голям дар на Бога, ако оздравее, – каза жената.

– И той оздравя? – Валентин я погледна изпитателно.

– Не, – поклати глава жената, – той почина миналата седмица, но знам, че е при Бога и за това съм много благодарна.

Хората понякога казват:

– Бог е бил добър към мен напоследък, – особено, когато нещата вървят добре.

Но всъщност Бог е добър към нас през цялото време.

Той е също толкова верен, любящ и добър, когато сме болни, колкото и когато сме здрави. Милостив и щедър, когато се борим да свързваме двата края, колкото и когато имаме излишни пари в банката.

Божията доброта не се вижда в нашия комфорт или материално изобилие, а в изключителната благодат, която Той щедро ни дарява ден след ден.

Ако вашата хвала се определя от обстоятелства, фокусът ви е на грешното място, но ако е спрямо Божията последователност, винаги ще имате причина да Го хвалите.

Георги Балтов изпусна разочароваща въздишка, докато самолетът бавно се приземяваше.

И този полет мина, без да може да се прояви.

Мечтаеше за момента, когато уплашена стюардеса ще извика:

– Може ли някой да приземи този самолет?

– Е, винаги има и следващ път, – каза си той.

Цял живот си представяше как спасява и помага на хора при авария или нападение.

Мечтата му бе да стане герой. Да се пише и говори за него.

Днес бе на път за банката и се надяваше:

– Може точно днес да се появи маскиран мъж с оръжие в ръка, искащ да ограби банката.

Но и това не се случи.

Георги бе сляп и подмина възрастна жена прегърбила се под тежестта на двете тежки чанти, които носеше.

За него нямаше значение малкото момченце, което бе паднало и ожулело коленете си.

– Какво като плаче, ще му мине, – развеселен Георги премина покрай него. – О, за такива дребни работи, не си заслужава …, – гордо вдигнал глава продължаваше напред. – За да станеш герой, ти трябва нещо голямо.

Бе слънчево. Това предразполагаше за повече срещи и разговори.

Мишо и Дечо седяха в парка и тихо разговаряха.

– Знам, че си счетоводител в банка, а жена ти какво работи? – попита Дечо.

– Тя не работи.

– Как така не работи? – изненада се Дечо. – Все се занимава с нещо.

– Тя си е в къщи …

Дечо се усмихна и попита:

– Кой прави закуска сутрин?

– Жена ми, защото тя не ходи на работа.

Дечо недоволно присви очи.

– Кога става жена ти?

– Събужда се рано, защото трябва да приготвя обяд за децата. Проверява ги дали са добре облечени и сресани. След закуска, следи да си измият зъбите и да дали всичко е прибрано в раниците за училище. Буди бебето, сменя памперса и дрехите му. Кърми го и прави закуска, всичко едновременно, – безизразно изброява Мишо.

– Кой води децата ви на училище? – У Дечо вече се усещаше напрежение.

– Жена ми ги кара до училището, нали тя не работи.

– След като децата си на училище, с какво се занимава тя?

Мишо махна с ръка и веднага отговори:

– Винаги намира какво да прави, докато е навън. Плаща сметки или отива в супермаркета. Като забрави нещо се връща отново.

– С Бебето?

– Разбира се с него, – потвърди Мишо. – След като се прибере, храни бебето, сменя памперса му и го слага да спи.

– Навярно тогава идва ред и тя да си почине?

– Не, – завъртя отрицателно глава Мишо, – Докато то спи, тя мие чиниите, оправя прането и чисти из къщата.

– А ти какво правиш, след като се върнеш от работа? – иронично го изгледа Дечо.

– Почивам си. Уморен съм. Цял ден съм работил.

– А жена ти?

– Прави вечеря, сервира на мен и децата, мие чиниите, подрежда масата. Изхвърля боклука. Разхожда кучето. Помага на децата да си легнат, дава им топло мляко. През нощта става да кърми бебето, да сменя памперса му ако е нужно.

– И на това му викаш, „тя не работи“?! – Дечо бе готов да удари един шамар на Мишо, но се въздържа.

Имаше ли смисъл?!

Този човек не осъзнава какво безценно съкровище има у дома си.

Радвайте и оценявайте Вашите съпруги, майки, баби, лели, сестри, дъщери, защото тяхната саможертва е безценна.

Жената е като солта. „Присъствието ѝ не се помни, но липсата ѝ прави всичко безвкусно“!

Тази пандемията продължи прекалено дълго. Стефан бе притеснен. Имаше четири милиона и изведнъж ….. фалира.

– Така е, защото всичко бях изградил върху дългове и неправилни решения, – крещеше сам в кабинета си. – Сега банките си искат заемите обратно…. Всичко се срина.

Стефан бе срещал Бога преди, но истински Го опозна, когато започна да пропада надолу.

Така той се научи как да живее без дългове, като се вмества в определен бюджет; да харчи по-малко, отколкото е спечелил; да спестява и да инвестира.

В най-голямата си кризата Стефан ясно чу Божия глас:

– Събуди се, сбъркал си пътя!

Не бе достатъчно пробуждането, необходимо бе и израстване.

Постепенно той осъзна:

– Бог притежава всичко. Моята отговорност е да управлявам Неговите ресурси така, че да Му отдавам слава.

Бог очаква да използваме това, което ни е дал, за да изграждаме царството Му и да оставим наследство, което да Му носи слава и занапред.

Събирането на богоугодно наследство отнема време и усилия. Изисква дисциплина и посвещение.

Това е пътуване, изпълнено с предизвикателства, но си заслужава да го опиташ.