През 1884 г. изтича пълномощията на Алеко Богориди като управител на Източна Румелия. Либералите искат той да получи втори мандат, но Русия успява да наложи кандидатурата на Гаврил Кръстевич.
С подкрепата на новия управител Кръстевич и лозунга за Съединение Народната партия печели изборите, проведени през септември 1884 г. Но Русия не е склонна да подкрепи обединение на България. И тъй като Народната партия не може да се противопостави на Освободителката, тя се принуждава да се откаже от обещанието си. Затова е наречена “лъжесъединистка”.
Така Либералната партия застава начело на съединисткото движение.
Идеята за обединение се подема от македонски комитети, създадени в София, Варна, Русе, които се тревожат за съдбата на българите в Македония.
През 1885 г. нещата се променят в благоприятна посока, но само вътре в страната. Нито една велика сила не желае промяна в положението на Балканите. Независимо от това българските национал революционери от доосвобожденския период решават, че времето за изчакване е изтекло.
През февруари 1885 г. Захари Стоянов в Пловдив организира Български таен централен революционен комитет (БТЦРК). Основната задача и на този комитет е да подготви освобождението на македонските земи, а след това да се погрижи за обединението на Източна Румелия с Княжество България.
В средата на 1885 г. оценявайки ситуацията БТЦРК на свое заседание на 25 юли в с. Дермен дере, днешен Първенец, изоставя първата цел като нереалистична и съсредоточва усилията си върху втората.
Движението за обединение не получава подкрепата от управляващите в Княжество България и Източна Румелия, защото те се съобразяват с руските съвети за умереност.
Въпреки това Захари Стоянов започва организационна и пропагандна подготовка за Съединението, като впряга в тази задача пловдивския вестник “Борба”. В организацията влизат много източнорумелийски офицери като майор Данаил Николаев, Райчо Николов, Сава Муткуров, …. Най-накрая съгласие дава и българският княз Александър I Батенберг.
Началото на акцията за Съединението е предвидено за средата на септември 1885 г., но спонтанните вълнения го ускоряват. Още на 5 септември бунтовнически чети завземат някои селища.
На 6 септември 1885 г. в Пловдив войската обсажда конака и арестува главния управител Г. Кръстевич. С възгласи “Ура! Долу Румелия! Да живее Съединението! Да живее княз Александър!” се обявява Съединението на Източна Румелия с Княжество България. Съставя се временно правителство, което официално кани княз Александър I да признае Съединението. Той го прави с Манифест в Търново на 8 септември.
Радостта е всеобща. Така без особени проблеми и кръвопролития се извършва обединението на българските земи.
Чувам шумоленето на листата. Виждам как пожълтелите падат и застилат земята като килим. Есента изпълва всичко с мъгла, а пътя с локви.
