Архив за етикет: умения

Как да развиваме чувството си за хумор

indexВсеки път, когато стане нещо, което не е много желателно за вас, вместо да реагирате, както обикновенно, опитайте да видите в него положителни черти и се пошегувайте над него.

Същността се състои в това, да промените своята реакция. Ако по-рано сте реагирали негативно, то сега реагирайте позитивно. Пробвайте да се пошегувате с породилия се проблем.

Например, ако сте получили двойка на изпит, вместо да се разстроите, кажете си: „Колко съм умен. Не знаех, че на това съм способен. Какъв умник съм само“.

Присмейте се на себе си, а след това седнете, подгответе се добре за изпита и изкарайте отличен.

Няма смисъл да се разстройвате, важното е да умеете да се шегувате над нежелателните събития и да видите в тях нещо добро. Това е едно от най-мощните умения, което ще ви помогне да облекчите живота си няколко пъти.

Всичко, което трябва да направите е да изменените обичайната си реакция при нежелателни събития.. Да преобърнете всичко с главата надолу.

Хуморът е качество, използвано на точното място и в точното време, което не само ще облекчава живота ви, но ще ви направи приятен събеседник в очите на околните.

Обичайте хумора, той ще ви разтовари от неприятностите.

Божията хармония

imagesСкоро Георги празнува своя  рожден ден. Дъщеря му Станка му подари луксозно издание на госпъл музика. Колекцията съдържаше класически химни, с които бяха израснали родителите му. В нея имаше и съвременни произведения.

Докато работеше в градината или почиваше Георги си ги пускаше.Тази музика му даваше радост, мир и го насърчаваше.

Един ден докато я слушаше се размисли:

– Кои ли хора са сътворили тази прекрасна музика. Авторите на текстовете, музикантите и певците работят заедно. А каква красота са създали?! Слушайки я, мога само да се наслаждавам.

Георги се развълнува. Изпълненията докосваха сърцето му, а това го ободряваше и повдигаше духа му.

– Ето такъв екип иска Бог да бъдем и ние в църквата, – възторжено възкликна Георги. – Да работим заедно за Неговото царство, като разпространяваме вестта за спасение и вечен живот.

Той се заслуша в гласовете на изпълнителите. Осъзнаваше, че в тази хармония има дял Творецът, нашия Създател.

– Ще имаме много трудности в живота, но ако търсим единство ….., ако си помагаме, ще бъдем силни, – ентусиазирано каза Георги. – Животът изпълнен с любов и обща молитва е отговор на призива на нашия Спасител: „Да се обичаме един друг“.

Георги напълно разбираше, че Бог е дал различни умения, дарби и възможности и то с една единствена цел, да можем да си служим един на друг.

– Ако можем като християни да покажем любовта помежду си, – въздъхна Георги, – щяхме да привлечем погиващите от този свят и да им помогнем да открият истината, която ще ги освободи от робството и оковите на греха и сатана.

Един от най-малките възпитаници на висше учебно заведение

1За повечето хора постъпването в университета, е един вид стъпка към зряла възраст, прехода от пубертета към зрялост. Но понякога има уникални студенти, които са взели този етап на такава малка възраст, че тях не можем да ги наречем и тийнейджъри.

Учебната програма на университета е доста сложна, дори и за възрастен, а за един десетгодишен хлапак притежаващ удивителни способности е нещо съвсем лесно.

На двегодишният Джейкъб Барнет лекарите поставили диагноза „аутизъм“. Според тях  той едва ли щял да се научи нормално да говори, да чете и да пише.

Джейкъб бил изпратен в учебен център за деца със специални нужди, а след това в класове за корекция на обучението му.

Родителите му забелязали, че опростената програма дразни сина им и те го оставили на домашно обучение.

Когато Джейкъб бил на осем години, майка му го взела от класовете за корекция и започнала да го води на лекции по математика, астрономия и физика в университета.

Изучавайки училищния курс по математика за две седмици, десетгодишния Джейкъб постъпил в университета. и започнал да учи физика на кондензираната среда.

Още преди да постъпи в университета, Джейкъб започна да работи по своя собствена, разширена теорията на относителността. Когато бил на 13 година тази му работа била публикувана и високо оценена от професорите.

На 15 години Джейкъб постъпил в Perimeter Institute for Theoretical Physics в Канада, където защитил дисертация, защитаваща тезата му.

Неговият коефициент на интелигентност е повече от 170 точки. Той е показал невероятните си умения по математика, астрофизика и теоретична физика. Той дори  е предлаган за Нобелова награда!

Не е зле за човек със синдром на Аспергер, който все още трудно завързва връзките на обувките.

Робот за общуване с деца с аутизъм

3-8-600x400Робот помага на тези деца да развият умения за общуване, мислене и независимост.

Роботът е пуснат от компанията Leka. Автоматизираната машина е предсказуема и стабилна, което е много важно за безопасността и спокойствието на детето.

Роботът обслужва специфичните нужди на децата. Неговите цветове, звуци и вибрации помагат за подобряването на навиците на детето свързани със сензорните взаимодействия и намалява безпокойството у тях.

С помощта на специални сензори роботът реагира на поведението на детето. Например, ако го хвърлят на земята, той „тъгува“ и става червен, а ако си играят с него, то на дисплея се появява весела усмивка.

Родителите и педагозите могат да програмират робота според конкретните особености и предпочитания на детето.

Управлението на тази автоматизирана машина може да става чрез  Bluetooth или смартфони.

Най-после разбрал

indexНикола никак не обичаше да се моли и да слуша молитвата, която баба му казваше преди хранене

Когато го викаха за ядене, той по най-бързия начин сядаше на стола, готов да погълне и цяла планина, но след това трябваше да изслуша молитвата на баба си, преди да посегне към храната.

Баща му въпреки, че бе твърде зает човек, търпеливо слушаше молитвата докрай и не я прекъсваш, дори и когато му звъняха по телефона.

Веднъж преди вечеря, бащата на Никола го попита:

– На кого всъщност искаш да благодариш днес?

– Как на кого? – Никола се обърка от изненада. – На теб, разбира се, защото изкарваш пари, с които мама купува продукти.

– И това е всичко? – погледна го изпитателно баща му.

– Не, …. на мама, защото готви толкова вкусно – и без да дочака следващия въпрос добави, – на баба, която помага в къщи и за пирожките, които е опекла днес …

– А на Бог?

– О, да! – Никола си спомни, че в молитва те се обръщаха към Бога, – Разбира се и на Него.

– Хубаво би било ако го нямаше твоето „разбира се“,  – с упрек поклати глава баща му и започна да обяснява: – Само си помисли: Кой ми е дал такава работа, че независимо от днешните времена, мога да издържам семейството си, че дори и много повече? А на майка ти и баба ти, кой дава сили и умения, за да готвят и поддържат дома? Виж картофите, сиренето, хляба, които ти ядеш. Кой е давал слънчева светлина, топлина и дъжд на земята, за да порасне пшеницата, картофите, тревата на ливадата, която пасат кравите? И въобще дома, в който живеем, водата, която пием, накрая и въздуха, който дишаме, кой е ни е дал всичко това?

– Как кой? Бог! – ахна Никола.

Е, най-после бе разбрал, защо и на кого трябва да благодари всеки ден.