Posts Tagged ‘тавана’

Аз мога прекрасно да дишам

събота, октомври 14th, 2017

0597463001460715629_534824_600x458_actualnoПетър Симеонов служеше в една малка църква.

Тази вечер на богослужението се случи така, че той на никого не положи ръце, а просто се помоли за изцеление на хора, които имаха нужда.

– Боже, ти знаеш кой от присъстващите има нужда от изцерение …..

По време на молитвата Петър забеляза как едно осемгодишно момче скочи от мястото си и побягна към изхода. След 15 минути момчето се върна.

– Момче , ела от пред, – извика го Петър. – Какво стана? Защо избяга навън?

И момчето започна да разказва:

– Аз съм се родил с астма. Тя бе толкова сериозна, че не можех да тичам и да си играя с другите деца. Правех няколко крачки, задъхвах се и падах. Тогава си мислех, че ще умра,  защото не можех да възстановя дишането си.

Всички внимателно слушаха момчето. Всеки от присъстващите усещаше, че се е случило нещо необикновенно.

Лицето на момчето се озари от усмивка и то каза:

– Вие видяхте ли ги тази вечер?

– Кого да сме видели? – попита Павел.

– Вие видяхте ли ангелите? – попита момчето. – Те бяха там горе – посочи с ръка към тавана – и бяха много. Един от тях се спусна към мен, сложи ръката си на гърдите ми. Имах чувството, че изгарям. След това започнах дълбоко да дишам. Вече знаех, че нямам вече астма. Когато ангелът си тръгна, аз изтичах навън и обикалях известно време около колите.

Очите на повечето хора се насълзиха от щастие, а момчето продължи още по-възторжено:

– Аз мога прекрасно да дишам. Ето чуйте сами.

И той започна мощно да диша.Белите му дробове бяха изцерени.

– Слава на Бога, – извикаха мнозина в църквата.

Петър се обърна към присъстващите:

– Тук присъства ли някой от родителите на това дете?

Стана разплакана и щастлива млада жена, която каза:

– Синът ми казва истината. …. Той наистина е бил изцерен.

Ние не виждаме ангелите, за това и не знаем какво правят на нашите богослужения.

Кошмар

понеделник, март 30th, 2015

imagesНаводнението отдавна бе отминало. Само на кметството бе останала черна диря отбелязваща, докъдето бе стигнала водата. Явно водната стихия бе надвишила човешки бой.

Тази вечер спомените отново нахлуха в главата на Лиза. Тя видя старата им къща с родителите си. Водата се покачваше и заливаше верандата.

Върховете на ябълковите дървета, бяха като зелени островчета наоколо. Клоните плаваха обсипани с плод.

Всички бяха много изплашени. Водата нахлу по тъмно. Лиза беше малка. Тя бе изтръпнала от мисълта, че все така ще бъде.

Чу как сестра ѝ извика:

– Запушете прозорците.

Но всички гледаха уплашено и не помръдваха. Водата се надигаше тъмна и не обещаваща нищо добро. Стигна до глезените.

Учеха Лиза още от малка:

– При наводнение, скачаш във водата и се хващаш за нещо, което плава.

А тя тогава питаше страхливо:

– Не можем ли да се скрием на тавана?

– Това е глупаво, когато дойде водата най-правилното решение е всеки да се хване за сандък или маса и да плува с тях.

Чу майка си как изплака:

– Сега какво да правим?

На Лиза ѝ се стори, че лицето на майка ѝ се разтегна в нетипична усмивка и изчезна.

Всичко беше минало отдавна, но този кошмар се завръщаше вечер, когато бе тъмно, а реката шумолеше наблизо.

Футуристичен дизайн на входа на метрото в Страната на баските

вторник, ноември 1st, 2011

Сред седемте финалисти на международния конкурс за най-добра станция на метро в Сан Себастиан проектът Vamos е спечелил първо място. Новият вход, който се финансира от местната власт, ще стане визитна картичка на района.

Целта на конкурса била да се избере такова архитектурно решение, което може да привлече повече хора и лесно да се индетифицират гостите на града.

Победител в конкурса е норвежката архитектурна студия Snohetta, която е създала необикновенна структура, направена от неръждаема стомана, украсена с тънки листове от стъкло.

Концепцията на архитектурното решение се базира на принципа на откритост и непрекъснато движение.

Впечатляваща конструкция е надвесена над самия вход на станцията и символизира прехода от градския живот отгоре към подземното метро. Футуристично повдигнатата козирка отива навътре в станцията и се превръща в декоративна част от тавана ѝ.

Художникът, който обича да рисува дъжда

петък, юни 10th, 2011

В картините на Джеф Роуланд  главното действащо лице е дъждът. Любовта под дъжда съвсем не се оказва студена. А вие как мислите?

Джеф Роуланд казва, че неговите картини не са само визуални картини, във всяка от тях има скрит смисъл, история и вдъхновение. Всички негови картини са пропити с романтика. Чувствата между влюбените още по-силно се усещат на фона на дъжда. Горския пейзаж…….и тяхното уединение.

В своето творчество художникът експериментира с много материали. Гравира, печата и рисува, но винаги се връща към маслените бои. Когато бил дете баба му използвала маслени бои и той още тогава бил очарован от тях.

С особено вдъхновение рисува дъжда. Когато вали той непременно прави ескизи. Гледайки картините му може да видите как дъждът отскача от земята, от тавана на автомобила, отразява се във фаровете на приближаващите коли и фенерите….